Дневникът на една харкивчанка. 4
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника й на български.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната, стотици хиляди остават.
Как оцеляват те, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
9 март
Вече се взех в ръце, стопирах да плача и отново мога да умъртвявам. Дъщерята ми прави вареники за момчетата от териториалната защита, а аз пострадвам за разпокъсаното си сърце - не е вярно.
Тази заран се осъзнах – аз напълно не съм някакъв си „ дребен човек “, а огромен, даже голям. Аз мога всичко. Вероятно ми трябваха тези няколко дни сълзи и изтощение, с цел да се родя още веднъж.
Моето куче престана да трепери и за пръв път от две седмици заспа не на коленете ми (45 кг – цялостен слон), а на килимчето на пода. А папагалката Кира (Кирюха) изрече първите си след гърмежите на 24 февруари думи. Изпъна се, разроши си перата с клюна и сподели: „ Привет, дай орехче “. Сякаш тя изобщо не е от Сталинград, тази птичка.
В Днепър се снабдих със собствен ангел-пазител и с доста други впечатляващи хора.
Още не съм разгледала както би трябвало града, само че безусловно ще го прегледам, към този момент доста го одобрявам.
А към осем сутринта към този момент имам цял лист с медикаменти, които би трябвало да намеря, да купя и да предам в Харкив. Това са нетипични неща, които обикновено ги няма в даренията, например – течност за лещи.
А знаете ли колко е значимо това нещо? Аз преебах моите очила по време на бомбардировките и живеех като къртица, до момента в който добри хора не ми дадоха някакви очила, правилно, не с нужните диоптри, само че въпреки всичко в този момент мога да седна и да пиша на компютъра.
Някой неотдавна ми сподели: „ Словото е твоето оръжие “. Аз го осъзнах чак през днешния ден, когато престанах да плача и прочетох в месинджъра цели три молби от разнообразни европейски издания - да напиша есе за военния Харкив.
Разбира се, ще напиша. И щом още веднъж мога да умъртвявам, а словото е моето оръжие, тогава другари, сътрудници, публицисти – аз съм на ваше разположение.
Ще живеем. Ще побеждаваме. Ще построяваме наново от руините.
Още по темата
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната, стотици хиляди остават.
Как оцеляват те, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
9 март
Вече се взех в ръце, стопирах да плача и отново мога да умъртвявам. Дъщерята ми прави вареники за момчетата от териториалната защита, а аз пострадвам за разпокъсаното си сърце - не е вярно.
Тази заран се осъзнах – аз напълно не съм някакъв си „ дребен човек “, а огромен, даже голям. Аз мога всичко. Вероятно ми трябваха тези няколко дни сълзи и изтощение, с цел да се родя още веднъж.
Моето куче престана да трепери и за пръв път от две седмици заспа не на коленете ми (45 кг – цялостен слон), а на килимчето на пода. А папагалката Кира (Кирюха) изрече първите си след гърмежите на 24 февруари думи. Изпъна се, разроши си перата с клюна и сподели: „ Привет, дай орехче “. Сякаш тя изобщо не е от Сталинград, тази птичка.
В Днепър се снабдих със собствен ангел-пазител и с доста други впечатляващи хора.
Още не съм разгледала както би трябвало града, само че безусловно ще го прегледам, към този момент доста го одобрявам.
А към осем сутринта към този момент имам цял лист с медикаменти, които би трябвало да намеря, да купя и да предам в Харкив. Това са нетипични неща, които обикновено ги няма в даренията, например – течност за лещи.
А знаете ли колко е значимо това нещо? Аз преебах моите очила по време на бомбардировките и живеех като къртица, до момента в който добри хора не ми дадоха някакви очила, правилно, не с нужните диоптри, само че въпреки всичко в този момент мога да седна и да пиша на компютъра.
Някой неотдавна ми сподели: „ Словото е твоето оръжие “. Аз го осъзнах чак през днешния ден, когато престанах да плача и прочетох в месинджъра цели три молби от разнообразни европейски издания - да напиша есе за военния Харкив.
Разбира се, ще напиша. И щом още веднъж мога да умъртвявам, а словото е моето оръжие, тогава другари, сътрудници, публицисти – аз съм на ваше разположение.
Ще живеем. Ще побеждаваме. Ще построяваме наново от руините.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ